Болярово
География
История
Върху сегашната територия на община Болярово е възникнал живот още в дълбока древност. Следи от тракийски селища са открити в землищата на селата Крайново, Иглика, Попово, Денница и Камен връх. Известни са следите от древни меднорудни разработки в местността Трофалишките дупки. Важна пътна артерия от Сливен и Ямбол през село Попово, западно от Болярово, Лалково и Голям Дервент отивала към Одрин. Археологически разкопки край с. Воден
Османското укрепено градище Пашакьойското кале, строено вероятно от хан Омуртаг, и късноантичната крепост Потамукастел край село Воден очертават друг важен път. В местността Ески Джумая на един километър северозападно от с. Денница има следи от средновековно селище. По повърхността на терена се намират фрагменти от строителна и битова керамика, характерна както за Втората българска държава, така и за първите векове на османското владичество. Известните Трите калета край с. Воден са заемали важно стратегическо място в средновековна България.
Селото Болярово възниква през Възраждането като чифлик на турски паша. Пак през Възраждането в с. Воден (Дерекьой) взема живо участие в църковните борби на българския народ. То е първото, което минава към Българската екзархия, докато съседните Шарково (Голям Боялък), Малко Шарково (Малък Боялък) и Горска поляна (Яйладжък) са останали към Гръцката патриаршия.
Макар и далече от големите икономически центрове на страната ни, Боляровският край не е отминат от проявите на българското националноосвободително движение. В паметта на местното население са още живи спомените за братята Пехливанови от село Пашакьой – хайдути, убити от турците, за четата на Стоян Стефанов от село Дерекьой, за големия родолюбец и бунтар дядо Никола Узунов от село Ичме, за организатора на Западностранджанския революционен комитет и поборник за църковна и национална свобода Куарти Дражев, когото турците заточават в Диарбекир. В село Папаскьой е роден националният герой Индже войвода. Наша и национална гордост е и внукът на Узун Никола от известния Хасекейски род Бимбелови, роденият в село Ичме Стефан Караджа.
От Пашакьой на Болярово селото е преименувано през 1934 год. През 1959 год. Болярово се намира в границите на Ямболски окръг, през 1963 год. е признато за село от градски тип, а за град е обявено през 1974 год. Когато през 1979 год. се извършва ново административно делене на България, окръзите се запазват, създават се 276 селищни системи, Болярово е оформена като селищна система. В територията на Област Бургас градът попада през 1987 год., когато се извършват нови териториално-административни промени. В момента Болярово се числи към Област Ямбол след последното делене на страната на области от 1999 година.
Болярово, със старото си име Пашакьой се споменава многократно в петологията на Токораз Исто “Ятаган и меч”. Там, според книгата, е живял Маринчо Бимбеля – Страшния. Той е бил начело на рода Бимбелови. Той с хората си е контролирал територията на Странджа, Източните Родопи и нагоре към Ямбол.
Културни и природни забележителности
Важно място в системата на културните ценности на община Болярово заемат възстановеният етнографски музей в гр. Болярово, къщата музей на Стефан Караджа в родното му село Стефан Караджово, музейните сбирки в с. Воден и с. Попово, паметниците и църквите.
Съществуват 20 църкви (във всяко населено място на общината) с красиви и антични иконописи, сред които храм „Св. Димитър“.
Изградени са три съвременни паметника – в с. Воден, с. Стефан Караджово, гр. Болярово, и паметна плоча на мястото на родната къща на Индже войвода в с. Попово.
- Паметникът на Стефан Караджа в с. Стефан Караджово
- Паметната плоча на Индже войвода в с. Попово
- Къщата музей на Стефан Караджа в родното му село Стефан Караджово и музейните сбирки в село Воден и село Попово са леснодостъпни за наблюдение и проучване.
Събития
Известни личности
Ангел Червенков (р. 1964), футболист;
Курти Дражев (1834-1889), първият учител в Болярово и поборник от Априлското въстание.
Тони Тонев (1956-2009), агроном, работи в града през 1981-1987.