Тракийски слънца

chasovnik
Тракийски слънца са скални светилища, които се намират на около 4 км на юг от с. Мелница по асфалтовия път към с. Лесово. На това място през 1990 г. са открити група мистични тракийски скални кръгове. Техният брой надвишава 200 и са неравномерно разпределени по пресечения хълмист терен на Дервентските възвишения на височина около 245 метра върху добре отличаващи се самотно стърчащи скали. Тези местности носят наименованията Мучукови камъни и Мирчолови камъни.

В близост до с. Мелница е изградена и първата екопътека около тези светилища – “Дрънчи Дупка”. Тя има тематична насоченост, тъй като преминава през местата, където могат да се наблюдават струпвания на тракийските слънца. Наблюдението на тези културни обекти и природните пейзажи, които се разкриват, преминавайки през пътеката отвеждат посетителя в един древен и потаен свят.

За траките соларните кръгове са били висш израз на почит към един нов Бог, който се появил в пантеона им благодарение на Орфей. В края на I-то и началото на II-то хилядолетие, когато Орфей се завърнал от царството на смъртта посветил елита на Траките в култа към бога на слънцето. Новото божество, обявено за син и съпруг на Великата богиня, обещавало на посветените живот след смъртта. Тракийско име на Бога остава тайна, но гърците го асоциирали със своя Бог Аполон. Соларните кръгове всъщност свидетелстват за религиозната реформа на Траките. Кръглата форма на скалните фигури изобразяват тази на небесното светило, но символиката им е много по-дълбока. Скалата въплъщава земята и Великолепната Богиня. От съчетанието на двете начала се ражда Космосът. Кръговете са сред малкото материални свидетелства останали за тази вяра.

Българите, които са се заселили по тези земи по късно имали своите теории за произхода на скалните кръгове. Според една от тях това са следи от вадене на мелнични и хромелни камъни, но размерите и геоложкият състав на камъните, извадени по този начин не са подходящи за подобни дейности. Подобни скални светилища са открити и на 3 км от село Срем, община Тополовград, в местността “Кюстарлъка”, където са изсечени над 60 скални диска, както и в светилището “Палеокастро” – на 2 км. южно от Тополовград, където се намира най-голямата концентрация на соларни кръгове с култово предназначение в България.
sunny-day-large

Манастир Света Троица

Девическия манастир „Света Троица“ е разположен на 25 км южно от град Елхово, близо до тополовградското село Устрем (Вакъф). Това е най-големия манастир в Странджанско-Сакарския планински масив.

Тракийски долмени

Най-значимите находки от времето на Древна Тракия в Елховско определено са двата долмена запазени южно от пограничното село Голям Дервент.

Археологическа изложба

Археологическата изложба към Етнографско-археологическия музей в Елхово е разположена в самостоятелна експозиционна зала с площ от 100 кв.м. в близост до Районен съд – гр. Елхово.

Резерват Долна Топчия

Резерват Долна Топчия е поддържан резерват, който се простира на територия от 467,47 хектара в землището на град Елхово.

Местността Дрънчи Дупка

Местността Дрънчи дупка е разположена в землището на село Мелница само на 18 км от град Елхово. Обявена е за природна забележителност през 1968 г.

Етнографско-археологически музей

Етнографско-археологически музей – Елхово е създаден през 1958 г. в центъра на града и представя една от най-интересните и оригинални етнографски експозиции в страната.

Парорийски манастир

На 35 км югоизточно от град Елхово в землището на боляровското село Воден се намират останките на исихасткия манастир „Св. Богородица”. Той е бил създаден през 1335 г. в тогавашната погранична област Парория

Контакти

Етнографско-археологически музей – Елхово
Телефон: 0478 / 88 039
Община Елхово
Телефон: 0478 / 88 004