Тополовград

chasovnik
Тополовград е град в Югоизточна България. Той се намира в Област Хасково. В близост е до град Елхово. Градът е административен център на община Тополовград.

География

Тополовград е разположен на северния склон на Сакар планина.

История

Най-ранните сведения за Тополовград са от османски данъчен регистър от 1492/93 г., където е посочено селище под името „Кавъклу” с 33 мюсюлмански семейства. През втората половина на XVI в. Каваклу (или Кавакли, Каваклъ) е отбелязано като тимарско владение на няколко души, а в началото на XVII в. е превърнато във вакъф на султан Баязид II и в него са живеели 104 християнски семейства. През последните десетилетия на XVIII и началото на XIX в. каваклийският район става арена на кърджалийски набези. По това време там шета Индже войвода, чийто байрактар е Кара Кольо от село Омарчево, станал по-късно игумен на манастира „Света Троица”. От средата на XIX в. районът отново е умиротворен и започва интензивно заселване на християнско население. Постепенно градчето се разраснало и оформило като важно занаятчийско и търговско средище, чиито жители се славели и като добри винари. Всяка година в Кавакли се провеждал голям есенен панаир за земеделски стоки и добитък. През януари 1878 г. градчето е освободено от настъпващите на юг руски войски, а през лятото на същата година, според Берлинския договор, влиза в пределите на автономната област Източна Румелия и става център на кантон (околия) в Сливенския департамент (окръг). По това време градът бил разделен на три махали – „Горна”, „Беширска” и „Булгария” (дн. „Свети Георги”). Още от първите години след Освобождението между местните гърци, които били основната част от населението на града, и българите започва конфликт, в който Кавакли си спечелва славата на един от бастионите на елинизма в България. Междувременно започва по-осезателното благоустрояване на града и развитието му като център на сакарския регион. На 1 февруари 1880 г. е създадено околийско съдилище, на 1 август с.г. е открита и пощенска станция, а през следващата 1881 г. са прекарани телеграфна и телефонна линии. През декември 1882 г., при връщането си от Цариград главният управител на Източна Румелия Алеко Богориди, посещава Кавакли и бил посрещнат изключително тържествено. През май 1901 г. Каваклийска околия е разформирована и по-голямата част от селата, заедно с града, са включени в състава на Къзълагачката (Елховска) околия. През 1906 г., и особено в навечерието на Балканската война (1911), започва постепенното изселване на гръцкото население от града, а след края на Междусъюзническата война пък в града пристигат първите македонски и тракийски бежанци. След края на Първата световна война (1919) и подписването на Спогодбата Моллов – Кафандарис (1923) народностният облик на Кавакли се променя изцяло – всички гърци се изселват от града и на тяхно място идват български бежанци основно от Беломорска и Одринска Тракия, както и няколко десетки семейства от Егейска Македония. В града се заселва голяма част от населението на дедеагачкото село Еникьой, занимаващо се с отглеждане на камили, откъдето по-късно излязло и прозвището на каваклийци, с което станали известни в района – „камилари”. Със Заповед № 3008 от 30 август 1934 г. Кавакли е преименуван на Тополовград, и заедно с Елховска околия, включен в състава на Бургаска област. В годините след идването на българските бежанци от Тракия и Македония градът и околните села се оформят постепенно като типичен тютюнопроизводителен район, много семейства били заети също така и в животновъдството и лозарството. През втората половина на 30-те години градът започнал постепенно да се благоустроява. През 1935 г. започва да се изгражда градската градина, на следващата (1936 г.) приключва строежът на халите, поставено е улично осветление. През 1938 г. започва изграждането на ново училище, възстановен е съдът, а в началото на 1939 г. и данъчното управление. По това време в града действат три църкви, а през 1936 г. е завършена новата сграда на черквата „Света Богородица”. През зимата на 1939 г. Тополовград е посетен от цар Борис III. Няколко дни след 9 септември 1944 г. през Тополовград минава съветска военна част, командвана от полковник Александър Сергиенко в чест, на която е организиран голям митинг. През май 1945 г. Тополовград отново става отново център на околия, първоначално в състава на Ямболски, а по-късно на Старозагорски окръг. През 1959 г. околиите са премахнати и Тополовград е включен като център на община в Ямболски окръг. В началото на 50-те години на ХХ век в града започва мащабно строителство и работа по благоустрояването му – през 1952 г. е построена болница, ново читалище „Сталин” (преименувано по-късно на „Димитър Благоев”), през 1954 г. градът е електрифициран, през 1953-а започва изграждането на водопровод. През 1962 г. е създадена автобаза, а на следващата 1963 г. започнали да се строят първите блокове в града. На 18 май 1964 г. градът е посетен от Тодор Живков. През 1967 г. започва строителството на Завод за медицински инструменти. През 60-те години на ХХ в. в Тополовград започват да се заселват роми, които изграждат своите домове в долния край на града и махалата „Свети Илия”. През 1973 г. в Тополовград е открито предприятието „Мрамор и гранит”. Независимо от това обаче, през 70-те и особено през 80-те години много хора от района и града, особено младите, започват да се изселват в по-големите Стара Загора, Ямбол, Пловдив, Хасково и др. Този процес продължава и в момента.
sunny-day-large

Религия

Храм „Света Богородица“ в Тополовград.
Над 98% от населението на община Тополовград изповядва източноправославното християнство. Тополовград е център на Архиерейско наместничество към Сливенска Епархия. В града действат 5 православни църкви.

На около 15 км. от Тополовград, до село Устрем, се намира манастирът „Света Троица“. Историческите данни за тази света обител са твърде оскъдни. Предполага се, че манастирът бил основан по време на Второто българско царство. В началото на XV в. името му се среща в османски документи.

В близост до манастира „Света Троица“ има пещера, наричана днес Караколюва дупка. Смята се, че Индже войвода и Кара Колю са помогнали за възстановяването на манастира в края на XVIII в. и началото на XIX в.

Православният храм Света Петка е разположен в живописната местност на 1км. североизточно от гр. Тополовград. Възстановяването на Храм “Света Петка” започва през 1999 г, след като в средата на XX век е разрушен до основи.

sunny-day-large

Здравеопазване

Многопрофилна болница за активно лечение „Тополовград-ЕООД”
Болницата е единственото такова лечебно заведение на територията на общината. Разполага с 64 легла и извършва болнично лечение по основните и профилни специалности, за които е получила разрешение и акредитация във: вътрешно отделение; неврологично отделение; хирургия; детско отделение; акушеро-гинекологично отделение. Лечебното заведение разполага с клинична лаборатория и рентген.

На територията на Община Тополовград работят седем общопрактикуващи лекари, като четири от тях са в Тополовград. Специализираната медицинска помощ е съсредоточена в града и се осъществява от 7 специализирани медицински практики.

Регионална инспекция по опазване и контрол на общественото здраве – Хасково Филиал Тополовград
Други лечебни и здравни заведения :
Център за спешна медицинска помощ – гр.Хасково-Филиал Тополовград , гр. Тополовград.

Център за социална рехабилитация и интеграция – гр. Тополовград:
Центърът за социална рехабилитация и интеграция осъществява комплекс от социални услуги, предоставяни в общността, свързани с извършване на образователно и професионално обучение на зрително затруднени лица, социално-правни консултации, ориентиране и мобилност; байлова грамотност; полезни умения и компютърна грамотност. Видът на предоставените социални услуги зависи от желанието на ползвателя и процента намалена работоспособност. За формиране на нагласи за пълноценност на хората в неравностойно социално положение от 2008 година в ЦСРИ функционира услугата “Психологична рехабилитация”.

Аптеки
На територията на община Тополовград има пет частни аптеки за лекарствени средства, медико-санитарни материали и консумативи, четири от които са в Тополовград и една в село Устрем.

sunny-day-large

Икономика

Тополовград се намира в слабо индустриално развит район. Поради граничното местоположение на Община Тополовград, през годините на социализма в града не бяха изграждани големи индустриални предприятия. Традиционно развито е земеделието (тютюнопроизводство, лозарство и др.), основен поминък на населението в миналото. В града се намира едно от тютюнопреработващите предприятия в структурата на “Булгартабак холдинг” АД (наследник на съществувалата до края на 40-те години на XX век кооперация “Каваклийска яка”), приватизирано в края на 2004 г.

В Тополовград е централата на мина “Устрем” (добив на цветни и редки метали), понастоящем ликвидирана. Ликвидирано е и производството на медицински инструменти в най-голямото в близкото минало в България предприятие за производство на медицински инструменти – Медикотехника.

sunny-day-large

Демография

Редица правителствени програми преди и след 1989 г. целяха решаване на демографската криза в региона. Безуспешни и печално известни са опитите през 70-те и 80-те години на XX век за превръщане на Странджа-Сакар в “Република на младостта”.

Културни и природни забележителности

  • Сакар планина, връх Вишеград;
  • Палеокастро;
  • Долмени;
  • Устремски манастир “Св. Троица”.

Театри

Към народното читалище функционира самодейна театрална трупа. От 2001 г. в Тополовград се провежда Балкански фестивал на самодейните театри, голямо събитие за културния живот на града. От 2007г.фестивала вече е Международен фестивал на любителските комедийни театри, пантомима и сатира. През 2010 г. беше 15 годишното юбилейно издание на фестивала, в него взеха участие групи от Македония, Гърция, Молдова, Сърбия и Турция.
sunny-day-large

Музеи

В града функционира етнографски музей. Експозицията му включва традиционни за региона женски дрехи и предмети от възрожденската епоха.

В община Тополовград функционират 10 читалища – 1 в града и 9 в селата. Най-голямото читалище – “Св. Св. Кирил и Методий” Тополовград е сред читалищата, утвърдили се на национално равнище. Читалището разполага с много добра база, съоръжено е с модерна техника. Тополовградското читалище, съвместно с Министерство на културата и Община Тополовград организира Национален фестивал на любителските комедийни театри, пантомима и сатира, и традиционен събор на народното творчество “Света Троица”, включен в Националния културен календар. Читалище “Св.св.Кирил и Методий” кандидатства и изпълни 2 проекта по Програмата на ООН за развитие – “Зелена академия” и “Дар от лозата”.

Двадесет и четири са съставите за автентичен фолклор в общината. С най-разнообразна дейност са читалищата в селата Орешник, Радовец, Синапово, Орлов дол, Срем, Хлябово. Във всички читалища функционират читалищни библиотеки. Най-значима е библиотеката на читалище “Св. Св. Кирил и Методий” – Тополовград с библиотечен фонд над 40 000 тома. Втората по големи библиотека е на читалището в село Устрем, с над 20 000 библиотечни тома. Основен проблем за библиотеките в общината са недостатъчните субсидии, отпускани от общината за попълване на библиотечния фонд.

В читалище “Св. Св. Кирил и Методий” са изградени и работят следните художествени състави: театър на комедията, мъжки камерен хор, състав за народни танци “Луди млади”, мажоретен състав, дамски хор, състав за естрадни танци, мъжка група за стари градски песни “Авролева” и музикална школа с клас по пиано. Театърът на комедията и мъжката група за стари градски песни са носители на национални награди.

Към читалището функционира изложбена зала с богат творчески фонд – над 350 творби на автори от Тополовград, страната и чужбина. В Изложбената зала периодично се излагат творби на местни и гостуващи художници.

Отдел “Култура” и читалище “Св. Св. Кирил и Методий” съвместно с общината организират празника на града – 24 май. Те осъществяват културен обмен с градовете Лариса и Куфаля от Гърция. Музейната сбирка в Тополовград е с традиции в съхраняването и обогатяването на културно-историческото наследство, традициите и обичаите в района. Тя притежава над 6000 музейни единици.

Паметници с най-голяма историческа стойност са Долмените. Освен еднокамерни, срещат се дву и трикамерни долмени /какъвто е случаят с долмена, намиращ се при с. Хлябово, недалеч от Тополовград/. Тези тракийски паметници не са включени за посещение от чуждестранни туристи, макар че се намират съвсем близо до трансевропейската магистрала.

Между Тополовград и село Хлябово, в Сакар планина, над рида, който отделя землищата им, по протежение на около 1.5 км са забити ветрилообразно група скали, осеяни с над 150 изкуствено изчукани релефни и често пъти геометрично подредени кръгове, някои от които са изпъкнали, а други – вдлъбнати. Скалната площ е обърната на изток и се огрява от слънцето. Това е един колосален храм на Слънцето “ПАЛЕОКАСТРО”. По източните скали на тракийската крепост се намират над 150 релефни диска, които реализират соларния култ у траките.

До Тополовград се намира един от най-големите манастири в Южна България – манастирът “Света Троица”.

sunny-day-large

Традиционни културни празници

  • Национален фестивал на любителските комедийни театри, пантомима и сатира;
  • Национален народен събор “Света Троица”.

Личности

  • Станко Разбойников (Мустафа паша / Свиленград, 1846 – Каваклии / Тополовград, 1889) – възрожденец;
  • Димитър Диков – свещеник в Каваклии / Тополовград от 1868 до 1906 г., възрожденец, учител, преводач/;
  • Индже войвода (ок. 1755-1821 г.) войвода върлувал из Сакар и Странджа;
  • Кара Никола Омарчалията (Кара Колю) – байрактар на Индже войвода, знаменит из равнините на юг от Стара планина. Пътят между Сакар и Бакаджиците се e нарича “Караколювият път”;
  • Крум Крумов- Филолог и писател;
  • Делко Караделков -Председател на съюза на българските журналисти -до 1976 г.;
  • Тодор Георгиев Майсторов – Народен учител и будител- носител на орден ,,Св. Св. Кирил и Методий,, 1917-1977 г.

Манастир Света Троица

Девическия манастир „Света Троица“ е разположен на 25 км южно от град Елхово, близо до тополовградското село Устрем (Вакъф). Това е най-големия манастир в Странджанско-Сакарския планински масив.

Парорийски манастир

На 35 км югоизточно от град Елхово в землището на боляровското село Воден се намират останките на исихасткия манастир „Св. Богородица”. Той е бил създаден през 1335 г. в тогавашната погранична област Парория

Местността Дрънчи Дупка

Местността Дрънчи дупка е разположена в землището на село Мелница само на 18 км от град Елхово. Обявена е за природна забележителност през 1968 г.

Археологическа изложба

Археологическата изложба към Етнографско-археологическия музей в Елхово е разположена в самостоятелна експозиционна зала с площ от 100 кв.м. в близост до Районен съд – гр. Елхово.

Тракийски долмени

Най-значимите находки от времето на Древна Тракия в Елховско определено са двата долмена запазени южно от пограничното село Голям Дервент.

Резерват Долна Топчия

Резерват Долна Топчия е поддържан резерват, който се простира на територия от 467,47 хектара в землището на град Елхово.

Тракийски слънца

Тракийски слънца са скални светилища, които се намират на около 4 км на юг от с. Мелница по асфалтовия път към с. Лесово. На това място през 1990 г. са открити група мистични тракийски скални кръгове.

Етнографско-археологически музей

Етнографско-археологически музей – Елхово е създаден през 1958 г. в центъра на града и представя една от най-интересните и оригинални етнографски експозиции в страната.

Контакти

Етнографско-археологически музей – Елхово
Телефон: 0478 / 88 039
Община Елхово
Телефон: 0478 / 88 004