Ямбол

География

История

Историята на град Ямбол започва още преди създаването на българската държава. През 293 година император Диоклециан предприема пътуване по тези земи. В началото на месец май той бил в Одрин, откъдето тръгнал за Стара Загора, Пловдив и София. Пътят на императора минавал точно през мястото, където сега се намира Ямбол и където вероятно е имало някакво малко селище. Императорът бил удивен от плодородните земи, от красивата природа, от добрите условия за живот и решил, че на това място трябва да има град. И то не какъв да е, а голям и хубав град с божественото име Диосполис – град на Зевс.

През многогодишната си история, град Ямбол се назовавал с различни имена: Диосполис, Дамполис, Дямполис, Дианполис, Хиамполис, Гренбоел*, Динибули, Дъбилин, Дубилин, Диамболи, Янболу, Ямболъ, Янболи и накрая сегашното му име — Ямбол.

Градът е един от първите на Балканите, който оказва силна съпротива на турците и бива превзет през 1373 г. след продължителна обсада. Част от впечатляващите крепостни стени и кули на средновековния Ямбол са съхранени и до днес. Ямбол става известен с това че през Руско турската война 1829-1830г. голяма част от населението на Ямбол и ямболския край се изселва прогонено от турците в Бесарабия и Добруджа и подобно други части на югоизточна България е рядко заселена което се променя след Междусъюзническата война 1913г. с идването на българи от източна Тракия, западна Тракия и други области, от които българите са прогонени след 1913-1919г.

Добре запазени са историческите църквите „Св. Георги“ и „Св. Троица“, които са пазели българските традиции по време на петвековното османско владичество. Ямбол е освободен през януари 1878 г. от руски войски. По този случай на връх Бакаджик край Ямбол е построен и осветен храмът „Свети Александър Невски“ — първият паметник на българо-руската дружба в България.

Културни и природни забележителности

В границите на общината има две защитени природни територии: Местността Ормана, намираща се на 2 км. от Ямбол, където се срещат находища на защитените блатно кокиче и мразовец.

Лесо-парк на хълм Боровец в града.

Историческият музей в Ямбол разполага с комплексна експозиция, проследяваща историята на града и региона от неолита до наши дни. В музейните зали се намира и уникалната експозиция „Драма“ с фрагменти от микенска керамика и глинен печат с т.нар. „линеарно писмо В“.

На територията на община Ямбол се намират: Римска баня, Средновековната крепост на Ямбол, единственият запазен покрит пазар „Безистена“ XVI в., османски храм „Ески джамия“, една от най-големите художествени галерии с над 3 500 картини и скулптури фонд, в църквата „Св. Георги“ се намира уникален дървен иконостас, дело на Дебърската школа.

Най-ранните останки от селищен живот са открити в десетките праисторически селищни могили. Дори на територията на съвременния град Ямбол се намират останки от така наречените Рашева и Марчева могили, които датират от неолита, енеолита и бронзовата епохи. Някои от находките, открити в тях, сега се съхраняват в парижкия Лувър и Археологическия музей София. Огромна част от тези ценни експонати обаче са притежание на Историческия музей в Ямбол.

В праисторическата могила до с. Драма (30 км. от Ямбол), за първи път в България са открити фрагменти от микенска керамика и глинен печат с т.н. „линеарно писмо В“. В чертите на съвременния град е съществувало антично селище, като се предполага, че през 293 г. император Диоклетиан, му е дал името Диосполис (град на Зевс). Част от впечатляващите крепостни стени и кули на средновековния Ямбол са съхранени и до днес.

Запазени са два архитектурни паметника от XV в. — „Безистена“, който е единственият в България добре запазен покрит пазар и османският храм „Ески джамия“. Добре запазени са и църквите „Свети Георги“ и „Света Троица“. На връх Бакаджик край Ямбол е построен и осветен храмът „Свети Александър Невски“ — първият паметник на българо-руската дружба в България. В първата половина на ХХ в. Ямбол е известен с минералната си вода и минералната баня, с уникалния релсов трамвай, теглен от коне, с реномираната си фазанария, с огромния хангар за цепелини от 1917 г. и други забележителности.