Архитектура
Същевременно близостта на границата прекъснала търговските взаимоотношения с Одрин и други градове на юг. Неуредените транспортни връзки на север към Ямбол също пречели за развитието на търговията. Всичко това предопределяло по-продължителното запазване на натуралния характер на стопанството и свързания с него патриархален бит. То давало физиономия и на архитектурно-поселищния живот на града.
Характерна особеност за външния облик на Елхово и селата е, че дворовете били по-маломерни отколкото в другите равнинни и полупланински краища на страната. Къщата обикновено се строяла в средата на двора. В задната му част, наричана „герме” засявали черен боб, лук, чесън, картофи и други зеленчуци. Друга част се отделяла за овощна градина, а трета — за кошарата, плевника и хамбара. В някои дворове имало и пашовник (място за съхранение на царевица).
Къщите били двуделни и едноделни. Някои от тях се свързвали с обора, а оттам — и с плевника. До жилището имало навес (салма) за натурии (хранителни припаси).
Двукатните къщи били изключение. Подобно на еднокатните, те имали голям сайвант с добре декорирани дървени колони (диреци) и пармаклъци (писка дърворезбена сграда). Оборът се намирал под една от стаите, откъдето се слизало посредством отвесна стълбичка. На долния кат се намирала и избата.
Главен строителен материал бил кирпичът. Строяло се върху плитки каменни основи, суха зидария. Отделните помещения били преграждани с плетня, измазана с кал. Жилищата се покривали с прости турски керемиди или със сламени покриви. В началото на века започнала употребата на изпечената тухла и хоросанът.
Вътрешното разпределение на двуделното еднокатножилище се състояло от две стаи — „огина къща” и „собина къща”, най-често свързани помежду си с врата. В съседство с „огината къща” понякога имало малка стаичка (одаичка) за дрехи, които се подреждали на специална дървена поставка. В този дрешник се поставяли също постели и черги.
„Огината къща” служела за всекидневна през повечето месеци на годината. В нея било вградено огнището. В по-старите къщи то се намирало в ъгъла, а в по-новите заемало северната стена. В същата стая имало и бакърник (водник), на който се закачвали бакърите (менците) и другите съдове за вода. По гредите на „огината къща” се нареждали някои по-дребни оръдия на труда, сърпове, паламарки, хурки, вретена и др. На полицата бил домашно приготвеният сапун за пране. На гредите имало различни билки. В баджата (огнището) винаги се поддържал огън. Когато не бил нужен, в пепелта се заравяла главня. Тук се намирали и връшникът и подницата, така необходими за печенето на хляб.
От „напречно дърво” висяла желязна верига за окачване на съдове за топлене на вода, а встрани постоянно стояла пирустията, където при нужда яденето завирало в бакърена (медна) тенджера.„Огината къща” нямала таван. Керемидите се нареждали направо върху гредореда. Подът бил измазван със светла речна пръст, примесена с оборски тор. Постилали го с рогозка, изработена от царевична шума на хоризонтален стан.
Подът на „собината къща” в празнични дни покривали с писана черга, а покрай стената нареждали вълнени възглавници с красиви орнаменти. Дворовете били заградени с плет или плетня от габърови или лескови пръти, а в селата от тръни/драки/.
