Архитектура

chasovnik
След Освобождението от османското владичество в районът на Западна Странджа, Долна Тунджа и Източен Сакар, известен още като Елховски край, поради това, че днешния гр. Елхово се утвърдил като административен център на околията, се създали условия за развитие на търговията и занаятите. Населението от селата обаче продължило да се занимава предимно със земеделие и скотовъдство. Както в цялата страна, така и тук задълго се запазили примитивните оръдия на труда и начин на прозводство.

Същевременно близостта на границата прекъснала търговските взаимоотношения с Одрин и други градове на юг. Неуредените транспортни връзки на север към Ямбол също пречели за развитието на търговията. Всичко това предопределяло по-продължителното запазване на натуралния характер на стопанството и свързания с него патриархален бит. То давало физиономия и на архитектурно-поселищния живот на града.

Характерна особеност за външния облик на Елхово и селата е, че дворовете били по-маломерни отколкото в другите равнинни и полупланински краища на страната. Къщата обикновено се строяла в средата на двора. В задната му част, наричана „герме” засявали черен боб, лук, чесън, картофи и други зеленчуци. Друга част се отделяла за овощна градина, а трета — за кошарата, плевника и хамбара. В някои дворове имало и пашовник (място за съхранение на царевица).

Къщите били двуделни и едноделни. Някои от тях се свързвали с обора, а оттам — и с плевника. До жилището имало навес (салма) за натурии (хранителни припаси).

Двукатните къщи били изключение. Подобно на еднокатните, те имали голям сайвант с добре декорирани дървени колони (диреци) и пармаклъци (писка дърворезбена сграда). Оборът се намирал под една от стаите, откъдето се слизало посредством отвесна стълбичка. На долния кат се намирала и избата.

Главен строителен материал бил кирпичът. Строяло се върху плитки каменни основи, суха зидария. Отделните помещения били преграждани с плетня, измазана с кал. Жилищата се покривали с прости турски керемиди или със сламени покриви. В началото на века започнала употребата на изпечената тухла и хоросанът.

Вътрешното разпределение на двуделното еднокатножилище се състояло от две стаи — „огина къща” и „собина къща”, най-често свързани помежду си с врата. В съседство с „огината къща” понякога имало малка стаичка (одаичка) за дрехи, които се подреждали на специална дървена поставка. В този дрешник се поставяли също постели и черги.

„Огината къща” служела за всекидневна през повечето месеци на годината. В нея било вградено огнището. В по-старите къщи то се намирало в ъгъла, а в по-новите заемало северната стена. В същата стая имало и бакърник (водник), на който се закачвали бакърите (менците) и другите съдове за вода. По гредите на „огината къща” се нареждали някои по-дребни оръдия на труда, сърпове, паламарки, хурки, вретена и др. На полицата бил домашно приготвеният сапун за пране. На гредите имало различни билки. В баджата (огнището) винаги се поддържал огън. Когато не бил нужен, в пепелта се заравяла главня. Тук се намирали и връшникът и подницата, така необходими за печенето на хляб.

От „напречно дърво” висяла желязна верига за окачване на съдове за топлене на вода, а встрани постоянно стояла пирустията, където при нужда яденето завирало в бакърена (медна) тенджера.„Огината къща” нямала таван. Керемидите се нареждали направо върху гредореда. Подът бил измазван със светла речна пръст, примесена с оборски тор. Постилали го с рогозка, изработена от царевична шума на хоризонтален стан.

Подът на „собината къща” в празнични дни покривали с писана черга, а покрай стената нареждали вълнени възглавници с красиви орнаменти. Дворовете били заградени с плет или плетня от габърови или лескови пръти, а в селата от тръни/драки/.

sunny-day-large

Манастир Света Троица

Девическия манастир „Света Троица“ е разположен на 25 км южно от град Елхово, близо до тополовградското село Устрем (Вакъф). Това е най-големия манастир в Странджанско-Сакарския планински масив.

Парорийски манастир

На 35 км югоизточно от град Елхово в землището на боляровското село Воден се намират останките на исихасткия манастир „Св. Богородица”. Той е бил създаден през 1335 г. в тогавашната погранична област Парория

Тракийски долмени

Най-значимите находки от времето на Древна Тракия в Елховско определено са двата долмена запазени южно от пограничното село Голям Дервент.

Местността Дрънчи Дупка

Местността Дрънчи дупка е разположена в землището на село Мелница само на 18 км от град Елхово. Обявена е за природна забележителност през 1968 г.

Резерват Долна Топчия

Резерват Долна Топчия е поддържан резерват, който се простира на територия от 467,47 хектара в землището на град Елхово.

Археологическа изложба

Археологическата изложба към Етнографско-археологическия музей в Елхово е разположена в самостоятелна експозиционна зала с площ от 100 кв.м. в близост до Районен съд – гр. Елхово.

Етнографско-археологически музей

Етнографско-археологически музей – Елхово е създаден през 1958 г. в центъра на града и представя една от най-интересните и оригинални етнографски експозиции в страната.

Тракийски слънца

Тракийски слънца са скални светилища, които се намират на около 4 км на юг от с. Мелница по асфалтовия път към с. Лесово. На това място през 1990 г. са открити група мистични тракийски скални кръгове.

Контакти

Етнографско-археологически музей – Елхово
Телефон: 0478 / 88 039
Община Елхово
Телефон: 0478 / 88 004