Тракийски долмени
Най-значимите находки от времето на Древна Тракия в Елховско определено са двата долмена запазени южно от пограничното село Голям Дервент. Те са проучени през 2005 г. и 2007 г. от Деян Дичев и екипа на Археологическа експедиция „Странджа”, под ръководството на известната българска археоложка Даниела Агре.
Долмените представляват мегалитни съоръжения, изградени от няколко големи естествени камъка или грубо обработени каменни плочи, поставени отвесно и покрити с друга каменна плоча. Древните тракийски племена са ги използвали най-вече за погребения на високопоставени представители на племенната аристокрация и свързаните с това култови обреди. Подобни мегалитни съоръжения са запазени в Западна Европа и Кавказ. На Балканския полуостров се срещат само в Източните Родопи, Сакар планина и Странджа. Най-разпространени са еднокамерните, по-рядко има и двукамерни. Двата вида могат да бъдат със или без входен коридор (дромос). По-големият от двата долмена край Голям Дервент, е проучен през 2007 г. и се състои от две камери и дромос (вход). Датира от IX – VІІІ в. пр. Хр.
а да разгледате двата уникални долмена близо до село Голям Дервент е необходимо да преминете през оградата на граничната мрежа. Те са разположени в т.н. буферна зона между България и Турция. Не се изисква специален пропуск за посещението им.
Уникалност
Според Даниела Агре това е най-големият долмен откриван в Тракия до сега, на който дромоса (коридорът) към гробните камери е покрит, което е много рядко архитектурно решение. Особено внимание заслужава и факта, че на базата на 800 известни долмена в България, Турция и Гърция това е единствения, на който входната плоча е орнаментирана с релефни изображения: лабрис, взаимно захапващи се змии и лабиринт.
Лабрисът (двойна брадва) в древността е символ на владетелската власт и могъщество. По-късно става емблема на царската династия на одрисите, която създава най-мощното тракийско държавническо обединение през втората половина на I хил. пр. Хр.
Находките от долмените от с. Голям Дервент могат да бъдат видяни в експозицията „Археология” към Етнографско-археологически музей – Елхово.
Долмените представляват мегалитни съоръжения, изградени от няколко големи естествени камъка или грубо обработени каменни плочи, поставени отвесно и покрити с друга каменна плоча. Древните тракийски племена са ги използвали най-вече за погребения на високопоставени представители на племенната аристокрация и свързаните с това култови обреди. Подобни мегалитни съоръжения са запазени в Западна Европа и Кавказ. На Балканския полуостров се срещат само в Източните Родопи, Сакар планина и Странджа. Най-разпространени са еднокамерните, по-рядко има и двукамерни. Двата вида могат да бъдат със или без входен коридор (дромос). По-големият от двата долмена край Голям Дервент, е проучен през 2007 г. и се състои от две камери и дромос (вход). Датира от IX – VІІІ в. пр. Хр.
а да разгледате двата уникални долмена близо до село Голям Дервент е необходимо да преминете през оградата на граничната мрежа. Те са разположени в т.н. буферна зона между България и Турция. Не се изисква специален пропуск за посещението им.
Уникалност
Според Даниела Агре това е най-големият долмен откриван в Тракия до сега, на който дромоса (коридорът) към гробните камери е покрит, което е много рядко архитектурно решение. Особено внимание заслужава и факта, че на базата на 800 известни долмена в България, Турция и Гърция това е единствения, на който входната плоча е орнаментирана с релефни изображения: лабрис, взаимно захапващи се змии и лабиринт.
Лабрисът (двойна брадва) в древността е символ на владетелската власт и могъщество. По-късно става емблема на царската династия на одрисите, която създава най-мощното тракийско държавническо обединение през втората половина на I хил. пр. Хр.
Находките от долмените от с. Голям Дервент могат да бъдат видяни в експозицията „Археология” към Етнографско-археологически музей – Елхово.
