Тракийски слънца
Тракийски слънца са скални светилища, които се намират на около 4 км на юг от с. Мелница по асфалтовия път към с. Лесово. На това място през 1990 г. са открити група мистични тракийски скални кръгове. Техният брой надвишава 200 и са неравномерно разпределени по пресечения хълмист терен на Дервентските възвишения на височина около 245 метра върху добре отличаващи се самотно стърчащи скали. Тези местности носят наименованията Мучукови камъни и Мирчолови камъни.
В близост до с. Мелница е изградена и първата екопътека около тези светилища – “Дрънчи Дупка”. Тя има тематична насоченост, тъй като преминава през местата, където могат да се наблюдават струпвания на тракийските слънца. Наблюдението на тези културни обекти и природните пейзажи, които се разкриват, преминавайки през пътеката отвеждат посетителя в един древен и потаен свят.
За траките соларните кръгове са били висш израз на почит към един нов Бог, който се появил в пантеона им благодарение на Орфей. В края на I-то и началото на II-то хилядолетие, когато Орфей се завърнал от царството на смъртта посветил елита на Траките в култа към бога на слънцето. Новото божество, обявено за син и съпруг на Великата богиня, обещавало на посветените живот след смъртта. Тракийско име на Бога остава тайна, но гърците го асоциирали със своя Бог Аполон. Соларните кръгове всъщност свидетелстват за религиозната реформа на Траките. Кръглата форма на скалните фигури изобразяват тази на небесното светило, но символиката им е много по-дълбока. Скалата въплъщава земята и Великолепната Богиня. От съчетанието на двете начала се ражда Космосът. Кръговете са сред малкото материални свидетелства останали за тази вяра.
Българите, които са се заселили по тези земи по късно имали своите теории за произхода на скалните кръгове. Според една от тях това са следи от вадене на мелнични и хромелни камъни, но размерите и геоложкият състав на камъните, извадени по този начин не са подходящи за подобни дейности. Подобни скални светилища са открити и на 3 км от село Срем, община Тополовград, в местността “Кюстарлъка”, където са изсечени над 60 скални диска, както и в светилището “Палеокастро” – на 2 км. южно от Тополовград, където се намира най-голямата концентрация на соларни кръгове с култово предназначение в България.
В близост до с. Мелница е изградена и първата екопътека около тези светилища – “Дрънчи Дупка”. Тя има тематична насоченост, тъй като преминава през местата, където могат да се наблюдават струпвания на тракийските слънца. Наблюдението на тези културни обекти и природните пейзажи, които се разкриват, преминавайки през пътеката отвеждат посетителя в един древен и потаен свят.
За траките соларните кръгове са били висш израз на почит към един нов Бог, който се появил в пантеона им благодарение на Орфей. В края на I-то и началото на II-то хилядолетие, когато Орфей се завърнал от царството на смъртта посветил елита на Траките в култа към бога на слънцето. Новото божество, обявено за син и съпруг на Великата богиня, обещавало на посветените живот след смъртта. Тракийско име на Бога остава тайна, но гърците го асоциирали със своя Бог Аполон. Соларните кръгове всъщност свидетелстват за религиозната реформа на Траките. Кръглата форма на скалните фигури изобразяват тази на небесното светило, но символиката им е много по-дълбока. Скалата въплъщава земята и Великолепната Богиня. От съчетанието на двете начала се ражда Космосът. Кръговете са сред малкото материални свидетелства останали за тази вяра.
Българите, които са се заселили по тези земи по късно имали своите теории за произхода на скалните кръгове. Според една от тях това са следи от вадене на мелнични и хромелни камъни, но размерите и геоложкият състав на камъните, извадени по този начин не са подходящи за подобни дейности. Подобни скални светилища са открити и на 3 км от село Срем, община Тополовград, в местността “Кюстарлъка”, където са изсечени над 60 скални диска, както и в светилището “Палеокастро” – на 2 км. южно от Тополовград, където се намира най-голямата концентрация на соларни кръгове с култово предназначение в България.
